ПУБЛИКАЦИИ
Доклади проекти и становища на сдружението
Доклади проекти и становища на сдружението
Наблюдава се засилваща тенденция при правното регулиране в сферата на архитектурата, като се отчита изключителното значение на обществения интерес на ниво ЕС и държави-членки. Едно от основните предназначения на всяко законодателство и на всяка администрация е чрез контролни механизми да защитава обществения интерес. При контрола върху жизнения цикъл на сгради се прилагат два подхода: „ex ante“, т.е. преди сградите да бъдат построени – познат като засилен контрол върху проектирането, и „ex post“, т.е. прилаган по време и след строителството на сградите. Държавите - България и Германия са избрали различни подходи при контрола върху сградния фонд. Урбанизираните територии в двете държави се характеризират с различни качества. Съществуват закономерности определящи баланса на двата подхода и качеството на строителната култура.
Съгласно Закона за Баварската камара
на архитектите и за Баварската камара на инженерите в строителството архитектите отговарят както за:
художественото, техническото, икономическото, екологичното и социалното
планиране на строителни обекти, така и
за: консултирането, съдействието и представляването на частни или публични възложители
по въпроси, свързани с планирането, изпълнението и управлението на строителни
начинания; надзор на строителството и управление на строителното начинание.
Това означава, че те са архитекти-генералисти. Те имат правото да осъществяват всички основни
и допълнителни дейности, разписани в деветте Фази на спектъра от дейности на
HOAI (Наредба за хонорарите на архитекти и инженери (Honorarordnung für
Architekten und Ingenieure)) „Създаване на сгради и вътрешни пространства“.
В българския Закон за камарите на
архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП) изобщо липсва
дефиниция на професионалните задачи на архитектите, В ЗКАИИП се говори само за
проектанти и за проектантски услуги, а за останалите архитектурни дейности, които
нямат проектантски характер, изобщо не става дума. Това означава, че в България
архитектите в общия случай осъществяват само части от Фази на изпълнение 3, 4 и
евентуално 5 и са архитекти-проектанти.
Очевидно е фундаменталното различие в
разбиранията на съответните законодатели относно процесите, които трябва да кодифицират.
В едната страна се говори за планиране в
строителството, като се има предвид целият процес на едно строително
начинание. В другата страна се говори за инвестиционно
проектиране, като се има предвид само подготвителната част от цялостния
процес.
Последиците от участието/неучастието на архитектите в основни процеси по
създаване на застроената среда са материализирани в качествата на архитектурите
и в нивата на строителните култури на двете страни.
Съществува определена закономерност в развитието на
националните архитектури и строителни култури. Определени съотношения между
обществени и частни интереси в сектор строителство се реализират в определени
национални законодателство и практика. Тази закономерност е свързана с друга закономерност. Колкото повече архитектът
е въвлечен в едно строително начинание, в толкова по-голяма степен
архитектурата би отговаряла на критериите за високо-качествена архитектура и
висока строителна култура (управление, функционалност, околна среда, икономика,
многообразие, контекст, дух на мястото и красота), защото само той е
професионално компетентен по тази проблематика.
След Втората световна война със
забраната на частните практики на архитектите и превръщането им в редови
служители на държавните проектантски организации настъпва процес на упадък на
професията. От създатели на архитектурни обекти архитектите са превърнати в създатели
на части от проекти, а обектите, произлезли от труда им, вече не се
идентифицират с техните имена.
Настъпило е и нещо много по-значимо. Мисията на архитекта да бъде доверено лице на възложителя, както
това винаги е било и е в Германия, е била заличена. Управлението на
строителното начинание от името и в интерес на възложителя, което днес
представлява най-обемната част от работата на един германски архитект, в
България се прехвърля на лица с други професии, респ. квалификации. Скъсването на връзката на българския
архитект с реалния процес на строителството води до падане на качеството на
архитектурата и на нивото на строителната култура като цяло.
Аз защитавам позицията, че архитектът-генералист
е по-полезен на обществото от архитекта-проектант, защото е гарант за
създаването на качествена архитектура и на висока строителна култура. Необходимо
е завръщане към автентичната мисия на архитекта и към пълнотата на неговия
професионален профил.
Когато се проследяват регулациите в сектор строителство, се установява,
че те отразяват определени отношения и зависимости между активните в
този сектор субекти. Тези отношения и зависимости като цяло са кодифицирани в общи за сектора регулации. По тази причина тъкмо от общите регулации е
необходимо да започне процесът на възстановяване на автентичния професионален
профил на архитекта в България.
1. За да се постигне прозрачност на бизнес-средата в сектор строителство,
трябва да се изгради надеждна, независима и обновяваща се информационна система
за разходите в строителството.
2. За да може качеството на строителството да бъде дефинирано по еднозначен
начин, трябва да се въведат стандарти за възлагане, изпълнение и
отчитане на строителни дейности. За обектите с обществено финансиране, както и
за обектите, където възложителят е свързан със строителя, трябва да не са
възможни изключения от тези стандарти.
3. За да се регламентират правата,
задълженията и отговорностите на участниците в строителството, трябва да се
въведе стандартизиран договор между възложител и изпълнител на
строителни дейности, който да бъде задължителен при обектите с обществено
финансиране.
4. За да е възможно отчитането на
спецификите на сектор строителство при процедирането на обществени поръчки
за строителни дейности, трябва да се създадат специални правни норми,
различни от правните норми относно другите обществени поръчки.
5. За всички обекти над определена
строителна стойност трябва да се провеждат архитектурни конкурси по ясен
регламент, в който на преден план е изведено качеството на архитектурните идеи,
а не цените и/или сроковете на изработка.
6. След методичен анализ на местните
природни и антропогенни дадености и при отчитане на селищните стратегии за
развитие жителите трябва да имат правото да приемат с пряко участие местни
наредби, регламентиращи облика на тяхната жизнената среда.
7. За да се реализира на практика
волята на жителите на селището за определена жизнена среда е необходимо всяка
община да изготви за всяко свое селище с обитаемост над определен праг Работни
устройствени планове,
8. За да се гарантира определено
качество на осъществяването на дейностите във Фази на изпълнение 1-9 е
необходимо те да се извършват от квалифицирани лица (архитекти/инженери) с
правоспособност, предоставяна от съответните камари.
9. Участниците в строителния процес
са: Възложител, Главен проектант (Фази на изпълнение 1-6), Ръководител на
строителството (Фази на изпълнение 7-9) и Изпълнители на строителните дейности.
В тях се концентрират правата, задълженията и отговорностите по
осъществяването на едно строително начинание.
10. За да се осигури плавен преход от
досегашния фрагментарен начин на работа към представения холистичен модел,
професионалните камари трябва да организират продължаващи обучения по всички Фази на изпълнение.
11. За да могат Главният проектант,
респ. Специализираните проектанти, Ръководителят на строителството, респ.
Специализираните ръководители на строителството, и Изпълнителите на строителни
дейности да понесат финансовите отговорности, които произтичат от тяхната
професионална дейност, трябва да се гарантира ефективна застрахователна
защита на нива, които да бъдат адекватни на възможни те рискове от
неблагоприятни последици от тяхната работа.
12. За подготвянето, надзираването и
изпълнението на строително начинание, което изисква одобрение или съгласуване,
както и за премахването на строежи Възложителят трябва да определи подходящо
квалифицирани Главен проектант, Ръководител на строителството и Изпълнители на
строителството, освен ако самият той не е подходящо квалифициран да изпълни
техните задължения.
13. Главният проектант трябва да е
способен да подготви строителното начинание, основавайки се на своята
експертиза и опит. Той персонално е отговорен за пълнотата и
пригодността на своето проектиране.
14. Авторското право върху проекта
принадлежи на Главния проектант, осъществил идейното планиране (Фаза на
изпълнение 3) и не е обвързано с административен акт. Доказателствената
тежест е при автора.
15. Ръководителят на строителството
трябва да гарантира, че строителните работи се извършват в съответствие с
изискванията на публично-правните норми и да издава необходимите за това
инструкции.
16. Ръководителя на строителството
действа в качеството на пълномощник на Възложителя и е отговорен пред
него за постигане на договорените проектни цели.
17. За да се гарантира възможността на
Ръководителя на строителството на практика да налага ръководната си роля над
останалите участници в изпълнението на строителството и така той да може да
поеме отговорността за постигане на проектните цели, той трябва да разполага с
адекватен управленски инструментариум. Такъв инструментариум е
финансовият.
18. Ръководителят на строителството
регулярно документира в специално създадено от строителната полиция електронно досие наобекта информации от графичен, снимков, текстови, аудио-визуален
и др.
характер по определени според категорията на сградата протоколи.
19. Всеки Изпълнител на строителни
дейности отговаря за съответствието на осъществяваните от него строителни
работи с публично-правните разпоредби и в тази връзка за надлежното
устройство и за безопасната експлоатация на строителната площадка.
20. Задължение на Изпълнителя на
строителни дейности е да проверява планирането на изпълнението на
строителството за съответствие с нормативната уредба, а при установяване
на отклонение, да прави писмено изявление за това пред Възложителя и да иска
нареждане, как да продължи.
21. Разрешаването и контрола на
строителството се поема от Строителна полиция с нейните поделения в
страната. При нейната дейност важи общият принцип на мълчаливото съгласие след
изтичане на определен срок по процедура за издаване на разрешение за
строителство.
22. В хода на процедура за разрешаване
на строителство Строителната полиция изисква становища от всички
институции, за които тя прецени, че имат отношение към строителното намерение
(община, НИНКН, РИОСВ и др.).
23. Сгради от категории с нисък
обществен риск, които се намират в обхвата на Работен устройствен план и
напълно съответстват с всички негови определения, могат да се строят освен на
разрешителен и на уведомителен режим. Заниженият контрол на
съответствието с
нормативната уредба при подготовката
на строителството (еx-ante) се компенсира с контрола при строителството
и експлоатацията (ex-post).
24. Общинските архитекти отговарят
за съгласуваността на процедурите по устройствено планиране със
заинтересованите страни, проверяват осигуреността на свързаност до имотите,
информират заинтересованите лица за постъпилите заявления за строеж, изразяват
становища по постъпилите заявления за строеж и ги препращат към Строителната
полиция.
25. Разрешаването на строителството
трябва да става след Фаза на изпълнение 4 в обем и съдържание, които гарантират
само задължителен минимум защита на обществения интерес и спазване само
на тези основни изисквания към строежите, от които пряко зависи животът на
гражданите.
26. Актовете по време на
строителството се свеждат до три: 1) започване на строителството, 2)
завършване на груб строеж и 3) приключване на строителството. Тези актове
изискват задължителен надзор на място от Строителна полиция.
27. Строителната полиция осигурява администрирането на електронното
досие на строежа.
By using the site, you accept that we use "cookies" to improve the experience.